Британският бежанец: в блатото на изборите
Британският емигрант: в блатото на изборите
Hi guys!
Гласувахте ли на изборите? Така като виждам не сте. Спокойно и ние в родната ми Англия не обичахме да гласуваме много-много и вижте в този момент до каква степен я докарахме. Fun fact: във връзка Brexit от Гугъл бяха разгласили най-честите търсения в UK в деня след референдума. Най-често писаният въпрос в търсачката беше “What is EU ”. Разбирате ли mate? След като народът на Англия реши, че не желае да е част от Европейския съюз, на идващия ден същия този народ взе да се интересува какво в действителност е Европейски Съюз. Дотук с проблемите на развитите цивилизации. Actually още малко желая да прибавя, с цел да има баланс. Нали, в последно време е доста съвременно да има баланс на гледните точки. Та в този ред на мисли, знаете ли какво прави съветският Робин Худ – взема повиквателните за готовност от богатите руснаци и ги раздава на бедните.
Стига толкоз политика. Пак считам да ви описвам за деня на парламентарните избори of course, но малко различна история. За едно наше lovely странствуване покрай София. Става въпрос за Драгоманското тресавище. Yes, в деня на изборите отидохме на разходка до Драгоманското тресавище. Сега схванахте ли каламбура в заглавието. Много се гордея с него. Все отново към този момент 4 години съм българин и стартирам да ги разбирам тези игри на думи. Well към момента изпитвам компликация с интонационните разлики в универсалната българска дума „ опа “, само че с доста уроци от съседите, които пият вечер в градинката пред блока и това съм на път да модернизирам.
Но дано се върнем към историята. Actually, първо предисторията. Ако си спомняте предходната седмица бях ви посъветвал да употребявате weekenda за разходка измежду природата, защото в неделя може и да има избори, само че най-малко в събота прогонзират времето да е хубаво.
Метеорологичните прогнози в България mate са тъкмо като прогнозите за изборните резултати – постоянно са неверни, а също по този начин най-после постоянно е по-гадно, в сравнение с са предсказали.
Затова и ние прекарахме съботния ден в къщи, на топло и изсъхнало, до момента в който на открито оловно сивото небе и дъждът правеха на пух и прахуляк упованията за „ слънчева и топла събота “.
За сметка на това есенният вятър в неделя, по никакъв метод не съумя да засенчи яркото слънце и топлото време на открито. След като отидохме да гласуваме (решение, което не ми дава мотив за особена гордост) и посетихме кварталното учебно заведение, в което след няколко години ще учи щерка ни (друго решение, с което не се гордея откакто видях класните стаи), взехме първото си вярно решение за деня – да излезем от София за разходка.
Драгоманското тресавище mate, е съвършена дестинация за бърза еднодневна разходка към София. Especially, когато времето е “преобладаващо ”. До него се стига относително бързо, за по-малко от час, тъй като се намира по основния път към сръбската граница. В същото време Драгоман е задоволително “извън София ”, защото е на цели 50 километра от столицата и не може да мине за богаташко градче, а си е типичен постсоциалистически западащ недодялан град.
Мисълта ми е, че за този час шофиране умерено можете да се потопите в атмосфера, в която къщите са едноетажни, в дворовете им няма басейни, а стърчат колове за домати, вместо лъскави комплекси гледката е по-често на рушащи се остатъци от ТКЗС-та, а край пътя ще подминете повече трактори и магарета, в сравнение с лъскави черни лимузини с дрогирани водачи, които се заплащат на служителите на реда, с цел да могат да карат с 200км/ч.
Отплеснах се. Исках да кажа, че Драгоманското тресавище е най-голямото карстово тресавище в България, а дори и май в Европа. Блатата by default са едни от най-важните местности на всички места по света, тъй като са влажни зони. А влажните зони mate, отвън еротичните асоциации, са естествени кътчета, в които са концентрират най-вече растителни и скотски типове. Един тип, енциклопедия по биология онлайн.
В началото на предишния век блатото е пресушено, с цел да се употребяват земите за аграрни цели. В резултат на това доста от животинските и растителните типове населявали територията изчезват, а два ендемита (видове, които са съществували само и единствено там) изчезват изцяло.
ПРез 90-те години земите в региона запустяват и блатото стартира да се възвръща по натурален път. Много от типовете се завръщат, а птиците пътуващи по прелетния маршрут, който минава над Драгоман, още веднъж стартират да се отбиват тук. В резултат на това през днешния ден в блатото могат да се следят чапли, водни кокошки, патици, воден бик, потапниче, огромен гмурец, а неотдавна е видян и считалият се за дефинитивно емигрирал от България сив жерав.
Драгоманското тресавище попада в няколко предпазени територии, само че единствено по себе си не е оповестено за резерват, което е огромният проблем на екозащитната организация, която се грижи за него. Изградени са няколко живописни дъсчени пътеки през тръстиките, а също и наблюдателна кула.
Когато за пръв път научих за Драгоманското тресавище бях обаян от фотосите, само че настоящата информация за него беше, че е имало огромен пожар и по-голямата част от инфраструктурата за гости е разрушена. Това лято, обаче някои от пътеките са били възобновени и когато в топлия, само че прохладен неделен ден взехме решение да си създадем разходка измежду природата бяхме сигурни, че няма по-подходящо място за trip по време на избори от едно тресавище.
По пътя към Драгоман, а и в самото градче има доста табелки за блатото. Когато излезете от града и хванете тесния път към него има табела, отбивка и полянка, която се употребява за паркинг. However, самата пътека се намира няколко метра след тази отбивка. Така че, би трябвало откакто оставите колата, още веднъж да се върнете на шосето пешком и единствено след 5-10 метра да отбиете отново по пътеката през храстите.
Мястото в действителност е приказно. Усещането е като луизиански филм за вампири. Тясна пътечка измежду високи съвсем два метра тръстики и дървени мостчета, по които вървиш понякога. Ако сте гледали сериала True detective, можете да получите тревожното чувство, че всеки миг от храстите ще изскочат Уди Харелсън и Матю Макконъхи със заредени револвери и ще ви питат дали сте виждали серийния палач, който преследват. Ако, пък не сте гледали сериала можете да си визиите, че от храстите изскача каквото страшилище си желаете. Едно, обаче е несъмнено – птици няма по какъв начин да наблюдавате. Може би тъй като бяхме там през есента, или пък мостчетата в действителност не са построени изцяло, само че от самото начало не виждаш в действителност нищо над равнището на тръстиката, а сред храстите надали има късмет да попаднеш на някоя толкоз заблудена птица, че да не те е чула по какъв начин идваш.
Наблюдателната кула беше оставена единствено на железен скелет и качването по нея е по-скоро предизвикателство за вестибуларния уред, а не улеснение за наблюдаване на птици. На двете мостчета по-които минахме беше най-интересно. Потопих един филиз тръстика, с цел да ревизира какъв брой е дълбока наподобяващата на кална локва wannabe вада. Пръчката потъна на към метър и половина и към момента не бях стигнал дъното.
Реших, че не е оферта да се пада във водата в това тресавище, а откакто видя резултата от опита ми, Додо стисна толкоз крепко ръчичката на Ева, която в този миг се опитваше да скочи от дървеното мостче на брега, върху една тръстика, че дребното дяволче чак изпищя.
Макар и да наподобява като почтени шубраци, блатото си има своите провокации и едночасовата разходка в него си беше много забавна.
На връщане искахме да посетим Центъра за запазване на влажните зони в Драгоман. Намира се навръх отбивката на пътя за блатото. Когато стигнахме дребната схлупена сграда се учудихме какъв брой хора има начело. После научихме,че там има изборна секция и хората са от изборните комисии (даже не са и гласоподаватели), а центъра през днешния ден бил затворен. Fair enough, Додо сподели, че чела в интернет за някакъв център за костенурки в покрайнината. Попитахме общителния служител на реда пред секцията, той ни сподели, че сме подминали костенурките. Те били като се връщаш от блатото в посока Драгоман незабавно след помпената станция по един черен път в дясно. Върнахме се, отбихме, намерихме костенурчестото находище. Оказа се затворено с катанец и оградено с мрежа. През мрежата не видяхме кьорава костенурка. И такава в съвършено зрение не видяхме. Абе, нищо няма там, казано в резюме.
И тогава взехме решение да обядваме.
Пак опряхме до услугите на общителния служител на реда. Той ни сподели, че “на басейна ” през днешния ден имало кръщене, но в случай че ги питаме можело и да ни пуснат. Ние освен, че нямахме визия къде е “на басейна ”, а и изрично не желаехме да се явяваме неканени на кръщене. Попитахме няма ли някое друго заведение може би в центъра. Той удостовери, въпреки и да не беше доста обстоен и ние отпрашихме към центъра на Драгоман.
Централният площад е като всички централни площади на провинциални градчета, които съм посещавал освен в България, ами и в Македония, Сърбия, Румъния, Словакия, че дори и в Унгария. С други думи бетонни административни здания с еднотипни форми, неработещ фонтан, някогашен ресторант, монумент на партизанин и някоя олющена скамейка. В Драгоман особеното беше, че вместо монумент на партизанин имаше скулптура на козле, а до него две римски колони открити в региона, с цел да потвърдят, че на това място живот е имало още от древността.
Also, центърът на града се намираше до жп-гарата, което по принцип е извънредно. А сред площада и гарата имаше построен пешеходен мост, по който можеш да се разходиш и в случай че имаш шанс да видиш влака, до момента в който минава изпод.
Well, ние нямахме шанс. Нямахме шанс и с яденето. Попаднахме на доста прелестен ресторант тъкмо до централния площад. Всичко изглеждаше обещаващо. Дори шкембе чорбата беше прилична. Всичко останало отвън чорбата, обаче беше искрено непоносимо и се приготвяше пъклен постепенно. C’est la vie. Не можем да чакаме във всяко градче по пътя ни да попадаме на страхотни места за ястие, има и такива дни.
На връщане от Драгоман, нямаше по какъв начин да не отбием и на Алдомировското тресавище. Това тресавище е второто по величина в района и не е толкоз налично във вътрешността. Но пък около него минава черен път, на който са построени две дървени наблюдателни кули.
Тук, към този момент мястото е съвършено за наблюдаване на птици. Още повече на отсрещния рид има построен голям каменен надпис отдаден на Съединението на България. Не знам за какво като го видях се сетих са колоса от Cerne Abbas, само че мисля, че всеки, който в миналото е виждал този връх в античното английско градинарско изкуство, вечно остава с развалено схващане.
Струваше си разходката до Драгоманското и Алдомировското тресавище mate. Макар и да духаше вятър и да се борихме два дни с киселините от обяда, посетихме забавни естествени явления, а и видяхме граблива птица, която оприличихме на сокол. Освен това, около историята с Драгоманското тресавище беше в действителност обнадеждаващо да забележим образно доказателство, изключително в ден на парламентарни избори, че каквито и тъпотии да вършат хората, eventually природата постоянно може да им поправи грешките.
PS.
Вижте, другите ми истории на страницата ми във Facebook:
Hi guys!
Гласувахте ли на изборите? Така като виждам не сте. Спокойно и ние в родната ми Англия не обичахме да гласуваме много-много и вижте в този момент до каква степен я докарахме. Fun fact: във връзка Brexit от Гугъл бяха разгласили най-честите търсения в UK в деня след референдума. Най-често писаният въпрос в търсачката беше “What is EU ”. Разбирате ли mate? След като народът на Англия реши, че не желае да е част от Европейския съюз, на идващия ден същия този народ взе да се интересува какво в действителност е Европейски Съюз. Дотук с проблемите на развитите цивилизации. Actually още малко желая да прибавя, с цел да има баланс. Нали, в последно време е доста съвременно да има баланс на гледните точки. Та в този ред на мисли, знаете ли какво прави съветският Робин Худ – взема повиквателните за готовност от богатите руснаци и ги раздава на бедните.
Стига толкоз политика. Пак считам да ви описвам за деня на парламентарните избори of course, но малко различна история. За едно наше lovely странствуване покрай София. Става въпрос за Драгоманското тресавище. Yes, в деня на изборите отидохме на разходка до Драгоманското тресавище. Сега схванахте ли каламбура в заглавието. Много се гордея с него. Все отново към този момент 4 години съм българин и стартирам да ги разбирам тези игри на думи. Well към момента изпитвам компликация с интонационните разлики в универсалната българска дума „ опа “, само че с доста уроци от съседите, които пият вечер в градинката пред блока и това съм на път да модернизирам.
Но дано се върнем към историята. Actually, първо предисторията. Ако си спомняте предходната седмица бях ви посъветвал да употребявате weekenda за разходка измежду природата, защото в неделя може и да има избори, само че най-малко в събота прогонзират времето да е хубаво.
Метеорологичните прогнози в България mate са тъкмо като прогнозите за изборните резултати – постоянно са неверни, а също по този начин най-после постоянно е по-гадно, в сравнение с са предсказали.
Затова и ние прекарахме съботния ден в къщи, на топло и изсъхнало, до момента в който на открито оловно сивото небе и дъждът правеха на пух и прахуляк упованията за „ слънчева и топла събота “.
За сметка на това есенният вятър в неделя, по никакъв метод не съумя да засенчи яркото слънце и топлото време на открито. След като отидохме да гласуваме (решение, което не ми дава мотив за особена гордост) и посетихме кварталното учебно заведение, в което след няколко години ще учи щерка ни (друго решение, с което не се гордея откакто видях класните стаи), взехме първото си вярно решение за деня – да излезем от София за разходка.
Драгоманското тресавище mate, е съвършена дестинация за бърза еднодневна разходка към София. Especially, когато времето е “преобладаващо ”. До него се стига относително бързо, за по-малко от час, тъй като се намира по основния път към сръбската граница. В същото време Драгоман е задоволително “извън София ”, защото е на цели 50 километра от столицата и не може да мине за богаташко градче, а си е типичен постсоциалистически западащ недодялан град.
Мисълта ми е, че за този час шофиране умерено можете да се потопите в атмосфера, в която къщите са едноетажни, в дворовете им няма басейни, а стърчат колове за домати, вместо лъскави комплекси гледката е по-често на рушащи се остатъци от ТКЗС-та, а край пътя ще подминете повече трактори и магарета, в сравнение с лъскави черни лимузини с дрогирани водачи, които се заплащат на служителите на реда, с цел да могат да карат с 200км/ч.
Отплеснах се. Исках да кажа, че Драгоманското тресавище е най-голямото карстово тресавище в България, а дори и май в Европа. Блатата by default са едни от най-важните местности на всички места по света, тъй като са влажни зони. А влажните зони mate, отвън еротичните асоциации, са естествени кътчета, в които са концентрират най-вече растителни и скотски типове. Един тип, енциклопедия по биология онлайн.
В началото на предишния век блатото е пресушено, с цел да се употребяват земите за аграрни цели. В резултат на това доста от животинските и растителните типове населявали територията изчезват, а два ендемита (видове, които са съществували само и единствено там) изчезват изцяло.
ПРез 90-те години земите в региона запустяват и блатото стартира да се възвръща по натурален път. Много от типовете се завръщат, а птиците пътуващи по прелетния маршрут, който минава над Драгоман, още веднъж стартират да се отбиват тук. В резултат на това през днешния ден в блатото могат да се следят чапли, водни кокошки, патици, воден бик, потапниче, огромен гмурец, а неотдавна е видян и считалият се за дефинитивно емигрирал от България сив жерав.
Драгоманското тресавище попада в няколко предпазени територии, само че единствено по себе си не е оповестено за резерват, което е огромният проблем на екозащитната организация, която се грижи за него. Изградени са няколко живописни дъсчени пътеки през тръстиките, а също и наблюдателна кула.
Когато за пръв път научих за Драгоманското тресавище бях обаян от фотосите, само че настоящата информация за него беше, че е имало огромен пожар и по-голямата част от инфраструктурата за гости е разрушена. Това лято, обаче някои от пътеките са били възобновени и когато в топлия, само че прохладен неделен ден взехме решение да си създадем разходка измежду природата бяхме сигурни, че няма по-подходящо място за trip по време на избори от едно тресавище.
По пътя към Драгоман, а и в самото градче има доста табелки за блатото. Когато излезете от града и хванете тесния път към него има табела, отбивка и полянка, която се употребява за паркинг. However, самата пътека се намира няколко метра след тази отбивка. Така че, би трябвало откакто оставите колата, още веднъж да се върнете на шосето пешком и единствено след 5-10 метра да отбиете отново по пътеката през храстите.
Мястото в действителност е приказно. Усещането е като луизиански филм за вампири. Тясна пътечка измежду високи съвсем два метра тръстики и дървени мостчета, по които вървиш понякога. Ако сте гледали сериала True detective, можете да получите тревожното чувство, че всеки миг от храстите ще изскочат Уди Харелсън и Матю Макконъхи със заредени револвери и ще ви питат дали сте виждали серийния палач, който преследват. Ако, пък не сте гледали сериала можете да си визиите, че от храстите изскача каквото страшилище си желаете. Едно, обаче е несъмнено – птици няма по какъв начин да наблюдавате. Може би тъй като бяхме там през есента, или пък мостчетата в действителност не са построени изцяло, само че от самото начало не виждаш в действителност нищо над равнището на тръстиката, а сред храстите надали има късмет да попаднеш на някоя толкоз заблудена птица, че да не те е чула по какъв начин идваш.
Наблюдателната кула беше оставена единствено на железен скелет и качването по нея е по-скоро предизвикателство за вестибуларния уред, а не улеснение за наблюдаване на птици. На двете мостчета по-които минахме беше най-интересно. Потопих един филиз тръстика, с цел да ревизира какъв брой е дълбока наподобяващата на кална локва wannabe вада. Пръчката потъна на към метър и половина и към момента не бях стигнал дъното.
Реших, че не е оферта да се пада във водата в това тресавище, а откакто видя резултата от опита ми, Додо стисна толкоз крепко ръчичката на Ева, която в този миг се опитваше да скочи от дървеното мостче на брега, върху една тръстика, че дребното дяволче чак изпищя.
Макар и да наподобява като почтени шубраци, блатото си има своите провокации и едночасовата разходка в него си беше много забавна.
На връщане искахме да посетим Центъра за запазване на влажните зони в Драгоман. Намира се навръх отбивката на пътя за блатото. Когато стигнахме дребната схлупена сграда се учудихме какъв брой хора има начело. После научихме,че там има изборна секция и хората са от изборните комисии (даже не са и гласоподаватели), а центъра през днешния ден бил затворен. Fair enough, Додо сподели, че чела в интернет за някакъв център за костенурки в покрайнината. Попитахме общителния служител на реда пред секцията, той ни сподели, че сме подминали костенурките. Те били като се връщаш от блатото в посока Драгоман незабавно след помпената станция по един черен път в дясно. Върнахме се, отбихме, намерихме костенурчестото находище. Оказа се затворено с катанец и оградено с мрежа. През мрежата не видяхме кьорава костенурка. И такава в съвършено зрение не видяхме. Абе, нищо няма там, казано в резюме.
И тогава взехме решение да обядваме.
Пак опряхме до услугите на общителния служител на реда. Той ни сподели, че “на басейна ” през днешния ден имало кръщене, но в случай че ги питаме можело и да ни пуснат. Ние освен, че нямахме визия къде е “на басейна ”, а и изрично не желаехме да се явяваме неканени на кръщене. Попитахме няма ли някое друго заведение може би в центъра. Той удостовери, въпреки и да не беше доста обстоен и ние отпрашихме към центъра на Драгоман.
Централният площад е като всички централни площади на провинциални градчета, които съм посещавал освен в България, ами и в Македония, Сърбия, Румъния, Словакия, че дори и в Унгария. С други думи бетонни административни здания с еднотипни форми, неработещ фонтан, някогашен ресторант, монумент на партизанин и някоя олющена скамейка. В Драгоман особеното беше, че вместо монумент на партизанин имаше скулптура на козле, а до него две римски колони открити в региона, с цел да потвърдят, че на това място живот е имало още от древността.
Also, центърът на града се намираше до жп-гарата, което по принцип е извънредно. А сред площада и гарата имаше построен пешеходен мост, по който можеш да се разходиш и в случай че имаш шанс да видиш влака, до момента в който минава изпод.
Well, ние нямахме шанс. Нямахме шанс и с яденето. Попаднахме на доста прелестен ресторант тъкмо до централния площад. Всичко изглеждаше обещаващо. Дори шкембе чорбата беше прилична. Всичко останало отвън чорбата, обаче беше искрено непоносимо и се приготвяше пъклен постепенно. C’est la vie. Не можем да чакаме във всяко градче по пътя ни да попадаме на страхотни места за ястие, има и такива дни.
На връщане от Драгоман, нямаше по какъв начин да не отбием и на Алдомировското тресавище. Това тресавище е второто по величина в района и не е толкоз налично във вътрешността. Но пък около него минава черен път, на който са построени две дървени наблюдателни кули.
Тук, към този момент мястото е съвършено за наблюдаване на птици. Още повече на отсрещния рид има построен голям каменен надпис отдаден на Съединението на България. Не знам за какво като го видях се сетих са колоса от Cerne Abbas, само че мисля, че всеки, който в миналото е виждал този връх в античното английско градинарско изкуство, вечно остава с развалено схващане.
Струваше си разходката до Драгоманското и Алдомировското тресавище mate. Макар и да духаше вятър и да се борихме два дни с киселините от обяда, посетихме забавни естествени явления, а и видяхме граблива птица, която оприличихме на сокол. Освен това, около историята с Драгоманското тресавище беше в действителност обнадеждаващо да забележим образно доказателство, изключително в ден на парламентарни избори, че каквито и тъпотии да вършат хората, eventually природата постоянно може да им поправи грешките.
PS.
Вижте, другите ми истории на страницата ми във Facebook:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ